Военен пилот: Мечтата ми винаги е била да се рея в облаците
" Моята фантазия постоянно е била да се рея в облаците. Аз съм бил въодушевен основно от „ Междузвездни войни ”, оттам идва огромната обич към летенето. От дете ми е фантазия по принцип. В моята рода всичките са военнослужещи – в това число татко ми, дядо ми, прадядо ми. Аз желаех да стана боен водач ", споделя младши водач Борис Тодоров от транспортно-десантната ескадрила въз основата във „ Враждебна ” в предаването " Офанзива " по Нова нюз.
Сбъдната фантазия носи след себе си огромна отговорност и мемоари, които остават за цялостен живот.
" Нещото, което най-вече ми се е запечатало е първият полет, който направих в Долна Митрополия. Беше на кантар, имаше напрежение, но в последна сметка излетяхме и то беше извънредно красиво, беше извънредно хубав целия полет – летяхме към региона и доста се веселя, че се случи. Това беше огромен адреналин за мен тогава. Първото просто е чувството постепенно да се издигаш от земята и все едно се чувстваш освободен, няма ги оковите и ти си във въздуха ", съобщи Тодоров.
По думите му в пилотирането водещото е разсъдъкът, защото непрекъснато се вършат сметки. " Ние сме двоен екипаж и аз постоянно имам цялостно доверие на индивида до мен. Общо-взето всеки разчита на другия, работата е разпределена ", разкрива той.
Небето над младия водач обаче не всеки път е безоблачно.
" Миналата година с командира на екипаж трябваше да заминем за Унгария, при което не успяхме да кацнем на летището и трябваше да вървим на аварийно летище в Унгария, което беше малко огромно затруднение за нас, но в последна сметка се справихме. Опитът е доста значим – колкото повече опит добиваш, ставаш очевидец на доста разнообразни обстановки. Когато започнеш да се справяш в сложните обстановки придобиваш доста по-голяма убеденост ", счита водачът.
Борис добавя, че с изключение на опит в неговата специалност е нужна и желязна дисциплинираност. Защото в небето, подобно на земята, също има закони и правила.
" Бих споделил, че е един от най-важните аспекти, защото в последна сметка полетите се извършват по правила – дали ще следваме физиката, дали ще следваме разпоредбите за придвижване във въздушното пространство – без дисциплинираност просто ще създадем злополука ", разкрива той.
Тази година младши-пилотът за първи път взе участие в годишния церемониал за Деня на храбростта. " Тръпката е доста огромна. В интерес на истината, на мен ми е била фантазия от дете да вземам участие на парада на 06.05, така че за мен цялото нещо е огромна страст. Винаги има малко терзание, когато се заемаш с нещо ново, но мисля, че еуфорията надвива ", означи Тодоров.
И въпреки свободата и еуфорията, които небесният небосвод отваря пред Борис да са изкушаващи, той остава здравостъпил на земята. И пожелава на всички:
" За празника им поисквам да са живи и здрави и да са смели, защото на България и трябват смели хора. Аз по принцип издигам българина на фундамент. Аз си мисля, че ние сме доста борбена и смела нация. Мисля, че би трябвало да бъдем по-добри хора и да имаме религия един на различен. Както ние си имаме доверие един на различен, така би трябвало и хората да имат ", уверен е той.
Сбъдната фантазия носи след себе си огромна отговорност и мемоари, които остават за цялостен живот.
" Нещото, което най-вече ми се е запечатало е първият полет, който направих в Долна Митрополия. Беше на кантар, имаше напрежение, но в последна сметка излетяхме и то беше извънредно красиво, беше извънредно хубав целия полет – летяхме към региона и доста се веселя, че се случи. Това беше огромен адреналин за мен тогава. Първото просто е чувството постепенно да се издигаш от земята и все едно се чувстваш освободен, няма ги оковите и ти си във въздуха ", съобщи Тодоров.
По думите му в пилотирането водещото е разсъдъкът, защото непрекъснато се вършат сметки. " Ние сме двоен екипаж и аз постоянно имам цялостно доверие на индивида до мен. Общо-взето всеки разчита на другия, работата е разпределена ", разкрива той.
Небето над младия водач обаче не всеки път е безоблачно.
" Миналата година с командира на екипаж трябваше да заминем за Унгария, при което не успяхме да кацнем на летището и трябваше да вървим на аварийно летище в Унгария, което беше малко огромно затруднение за нас, но в последна сметка се справихме. Опитът е доста значим – колкото повече опит добиваш, ставаш очевидец на доста разнообразни обстановки. Когато започнеш да се справяш в сложните обстановки придобиваш доста по-голяма убеденост ", счита водачът.
Борис добавя, че с изключение на опит в неговата специалност е нужна и желязна дисциплинираност. Защото в небето, подобно на земята, също има закони и правила.
" Бих споделил, че е един от най-важните аспекти, защото в последна сметка полетите се извършват по правила – дали ще следваме физиката, дали ще следваме разпоредбите за придвижване във въздушното пространство – без дисциплинираност просто ще създадем злополука ", разкрива той.
Тази година младши-пилотът за първи път взе участие в годишния церемониал за Деня на храбростта. " Тръпката е доста огромна. В интерес на истината, на мен ми е била фантазия от дете да вземам участие на парада на 06.05, така че за мен цялото нещо е огромна страст. Винаги има малко терзание, когато се заемаш с нещо ново, но мисля, че еуфорията надвива ", означи Тодоров.
И въпреки свободата и еуфорията, които небесният небосвод отваря пред Борис да са изкушаващи, той остава здравостъпил на земята. И пожелава на всички:
" За празника им поисквам да са живи и здрави и да са смели, защото на България и трябват смели хора. Аз по принцип издигам българина на фундамент. Аз си мисля, че ние сме доста борбена и смела нация. Мисля, че би трябвало да бъдем по-добри хора и да имаме религия един на различен. Както ние си имаме доверие един на различен, така би трябвало и хората да имат ", уверен е той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ